досечал

Речник на българския език

1. досечал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

досечал е производна форма на досека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. досечал — мин. деят. несв. прич. м. р.

досечал е производна форма на досека (мин. деят. несв. прич. м. р.).