досетил

Речник на българския език

1. досетил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

досетил е производна форма на досетя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. досетил — мин. деят. св. прич. м. р.

досетил е производна форма на досетя се (мин. деят. св. прич. м. р.).