досетело

Речник на българския език

1. досетело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

досетело е производна форма на досетя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. досетело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

досетело е производна форма на досетя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).