досетел

Речник на българския език

1. досетел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

досетел е производна форма на досетя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. досетел — мин. деят. несв. прич. м. р.

досетел е производна форма на досетя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).