досеряло

Речник на българския език

1. досеряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

досеряло е производна форма на досера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. досеряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

досеряло е производна форма на досера (мин. деят. несв. прич. ср. р.).