досерете

Речник на българския език

1. досерете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

досерете е производна форма на досера (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. досерете — повелително наклонение, мн. ч.

досерете е производна форма на досера (повелително наклонение, мн. ч.).