досадяло

Речник на българския език

1. досадяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

досадяло е производна форма на досадя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. досадяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

досадяло е производна форма на досадя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).