досадил си

Речник на българския език

1. досадил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

досадил си е производна форма на досадя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. досадил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

досадил си е производна форма на досадя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).