досадил е

Речник на българския език

1. досадил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

досадил е е производна форма на досадя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. досадил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

досадил е е производна форма на досадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).