досадило

Речник на българския език

1. досадило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

досадило е производна форма на досадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. досадило — мин. деят. св. прич. ср. р.

досадило е производна форма на досадя (мин. деят. св. прич. ср. р.).