досадил
1.
досадил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
досадил
е производна форма
на досадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
досадил —
мин. деят. св. прич. м. р.
досадил
е производна форма
на досадя (мин. деят. св. прич. м. р.).