досадил

Речник на българския език

1. досадил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

досадил е производна форма на досадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. досадил — мин. деят. св. прич. м. р.

досадил е производна форма на досадя (мин. деят. св. прич. м. р.).