дорешете

Речник на българския език

1. дорешете — повелително наклонение, мн. ч.

дорешете е производна форма на дореша (повелително наклонение, мн. ч.).

2. дорешете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

дорешете е производна форма на дореша (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

3. дорешете — повелително наклонение, мн. ч.

дорешете е производна форма на дореша (повелително наклонение, мн. ч.).