дорешело

Речник на българския език

1. дорешело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дорешело е производна форма на дореша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дорешело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дорешело е производна форма на дореша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).