дорече

Речник на българския език

1. дорече — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дорече е производна форма на дорека (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. дорече — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дорече е производна форма на дорека (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. дорече — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дорече е производна форма на дорека (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).