доречало

Речник на българския език

1. доречало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доречало е производна форма на дорека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доречало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доречало е производна форма на дорека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).