доречала

Речник на българския език

1. доречала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доречала е производна форма на дорека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доречала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доречала е производна форма на дорека (мин. деят. несв. прич. ж. р.).