дорекли

Речник на българския език

1. дорекли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дорекли е производна форма на дорека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дорекли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дорекли е производна форма на дорека (мин. деят. св. прич. мн. ч.).