дорекла

Речник на българския език

1. дорекла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дорекла е производна форма на дорека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дорекла — мин. деят. св. прич. ж. р.

дорекла е производна форма на дорека (мин. деят. св. прич. ж. р.).