дорежете

Речник на българския език

1. дорежете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

дорежете е производна форма на дорежа (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. дорежете — повелително наклонение, мн. ч.

дорежете е производна форма на дорежа (повелително наклонение, мн. ч.).