дореждало

Речник на българския език

1. дореждало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дореждало е производна форма на дореждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дореждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дореждало е производна форма на дореждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дореждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дореждало е производна форма на дореждам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дореждало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дореждало е производна форма на дореждам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).