доредяло

Речник на българския език

1. доредяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доредяло е производна форма на доредя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доредяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доредяло е производна форма на доредя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).