доредило

Речник на българския език

1. доредило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доредило е производна форма на доредя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доредило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доредило е производна форма на доредя (мин. деят. св. прич. ср. р.).