доредил

Речник на българския език

1. доредил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доредил е производна форма на доредя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доредил — мин. деят. св. прич. м. р.

доредил е производна форма на доредя (мин. деят. св. прич. м. р.).