дорастяло

Речник на българския език

1. дорастяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дорастяло е производна форма на дораста (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дорастяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дорастяло е производна форма на дораста (мин. деят. несв. прич. ср. р.).