доразчупили

Речник на българския език

1. доразчупили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доразчупили е производна форма на доразчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доразчупили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доразчупили е производна форма на доразчупя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).