доразчупила

Речник на българския език

1. доразчупила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доразчупила е производна форма на доразчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доразчупила — мин. деят. св. прич. ж. р.

доразчупила е производна форма на доразчупя (мин. деят. св. прич. ж. р.).