доразчупел

Речник на българския език

1. доразчупел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доразчупел е производна форма на доразчупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доразчупел — мин. деят. несв. прич. м. р.

доразчупел е производна форма на доразчупя (мин. деят. несв. прич. м. р.).