доразчела

Речник на българския език

1. доразчела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доразчела е производна форма на доразчета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доразчела — мин. деят. св. прич. ж. р.

доразчела е производна форма на доразчета (мин. деят. св. прич. ж. р.).