доразтрошило

Речник на българския език

1. доразтрошило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доразтрошило е производна форма на доразтроша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доразтрошило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доразтрошило е производна форма на доразтроша (мин. деят. св. прич. ср. р.).