доразтрошала

Речник на българския език

1. доразтрошала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доразтрошала е производна форма на доразтроша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доразтрошала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доразтрошала е производна форма на доразтроша (мин. деят. несв. прич. ж. р.).