доразсъблякла

Речник на българския език

1. доразсъблякла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доразсъблякла е производна форма на доразсъблека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доразсъблякла — мин. деят. св. прич. ж. р.

доразсъблякла е производна форма на доразсъблека (мин. деят. св. прич. ж. р.).