доразрушил

Речник на българския език

1. доразрушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доразрушил е производна форма на доразруша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доразрушил — мин. деят. св. прич. м. р.

доразрушил е производна форма на доразруша (мин. деят. св. прич. м. р.).