доразрушала

Речник на българския език

1. доразрушала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доразрушала е производна форма на доразруша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доразрушала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доразрушала е производна форма на доразруша (мин. деят. несв. прич. ж. р.).