доразрушал

Речник на българския език

1. доразрушал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доразрушал е производна форма на доразруша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доразрушал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доразрушал е производна форма на доразруша (мин. деят. несв. прич. м. р.).