доразплетете

Речник на българския език

1. доразплетете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

доразплетете е производна форма на доразплета (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. доразплетете — повелително наклонение, мн. ч.

доразплетете е производна форма на доразплета (повелително наклонение, мн. ч.).