доразплетели

Речник на българския език

1. доразплетели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доразплетели е производна форма на доразплета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доразплетели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доразплетели е производна форма на доразплета (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).