доразплели

Речник на българския език

1. доразплели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доразплели е производна форма на доразплета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доразплели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доразплели е производна форма на доразплета (мин. деят. св. прич. мн. ч.).