доразплел

Речник на българския език

1. доразплел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доразплел е производна форма на доразплета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доразплел — мин. деят. св. прич. м. р.

доразплел е производна форма на доразплета (мин. деят. св. прич. м. р.).