доразпитвало

Речник на българския език

1. доразпитвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доразпитвало е производна форма на доразпитвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доразпитвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доразпитвало е производна форма на доразпитвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доразпитвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доразпитвало е производна форма на доразпитвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доразпитвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доразпитвало е производна форма на доразпитвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).