доразпитало

Речник на българския език

1. доразпитало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доразпитало е производна форма на доразпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доразпитало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доразпитало е производна форма на доразпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доразпитало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доразпитало е производна форма на доразпитам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доразпитало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доразпитало е производна форма на доразпитам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).