доразпалило

Речник на българския език

1. доразпалило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доразпалило е производна форма на доразпаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доразпалило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доразпалило е производна форма на доразпаля (мин. деят. св. прич. ср. р.).