доразкрило

Речник на българския език

1. доразкрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доразкрило е производна форма на доразкрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доразкрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доразкрило е производна форма на доразкрия (мин. деят. св. прич. ср. р.).