доразкриело

Речник на българския език

1. доразкриело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доразкриело е производна форма на доразкрия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доразкриело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доразкриело е производна форма на доразкрия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).