доразвило

Речник на българския език

1. доразвило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доразвило е производна форма на доразвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доразвило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доразвило е производна форма на доразвия (мин. деят. св. прич. ср. р.).