доразвил

Речник на българския език

1. доразвил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доразвил е производна форма на доразвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доразвил — мин. деят. св. прич. м. р.

доразвил е производна форма на доразвия (мин. деят. св. прич. м. р.).