доразвиело

Речник на българския език

1. доразвиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доразвиело е производна форма на доразвия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доразвиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доразвиело е производна форма на доразвия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).