доразвиел

Речник на българския език

1. доразвиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доразвиел е производна форма на доразвия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доразвиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

доразвиел е производна форма на доразвия (мин. деят. несв. прич. м. р.).