доразбрал

Речник на българския език

1. доразбрал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доразбрал е производна форма на доразбера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доразбрал — мин. деят. св. прич. м. р.

доразбрал е производна форма на доразбера (мин. деят. св. прич. м. р.).