доразбирало

Речник на българския език

1. доразбирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доразбирало е производна форма на доразбирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доразбирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доразбирало е производна форма на доразбирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доразбирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доразбирало е производна форма на доразбирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доразбирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доразбирало е производна форма на доразбирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).