доразбирала

Речник на българския език

1. доразбирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доразбирала е производна форма на доразбирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доразбирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доразбирала е производна форма на доразбирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. доразбирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

доразбирала е производна форма на доразбирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. доразбирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доразбирала е производна форма на доразбирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).